19.06.2023 г., 7:08

Диагноза

989 3 3

Задобрявам. Озъртам се гузно–

никой стъпките не отброява.

Изтрезняла, луната оцъкля

изражение сребърнобяло.

 

Неразумно ще бъде да тичам.

Равномерното темпо безшумно

преимуществата удвоява.

Не открехвам врата на страха си—

 

преизподни под мен да подгрява.

Забраних си надежди безплодни,

изолация читава сложих

и перде пред очите, за грация.

 

Медитирам с усилия сетни.

Изненада— и днес не умирам.

Диагноза тотално безцветна

с ветровито-дъждовна прогноза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...