19.06.2023 г., 7:08

Диагноза

979 3 3

Задобрявам. Озъртам се гузно–

никой стъпките не отброява.

Изтрезняла, луната оцъкля

изражение сребърнобяло.

 

Неразумно ще бъде да тичам.

Равномерното темпо безшумно

преимуществата удвоява.

Не открехвам врата на страха си—

 

преизподни под мен да подгрява.

Забраних си надежди безплодни,

изолация читава сложих

и перде пред очите, за грация.

 

Медитирам с усилия сетни.

Изненада— и днес не умирам.

Диагноза тотално безцветна

с ветровито-дъждовна прогноза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...