19.06.2023 г., 7:08

Диагноза

984 3 3

Задобрявам. Озъртам се гузно–

никой стъпките не отброява.

Изтрезняла, луната оцъкля

изражение сребърнобяло.

 

Неразумно ще бъде да тичам.

Равномерното темпо безшумно

преимуществата удвоява.

Не открехвам врата на страха си—

 

преизподни под мен да подгрява.

Забраних си надежди безплодни,

изолация читава сложих

и перде пред очите, за грация.

 

Медитирам с усилия сетни.

Изненада— и днес не умирам.

Диагноза тотално безцветна

с ветровито-дъждовна прогноза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...