Душевността у хората ми каза, че цениш,

а аз като стрелец самотен меря красотата,

арбитър неин съм на изящния ù вкус;

стрела на Ерос пращам ù в средата.

В художник зарад нея се превърнах аз

и търся на съвършенството ù предела,

подирих тази, чрез която да я отразя,

затуй избрах те теб - модела.

И тялото ти във детайли изрисувах,

изящните ти форми ваех във захлас,

 и голотата ти предавйки - не се срамувах,

макар че и дори не те познавах аз.

Но не мисли, че роб съм бил на красотата тленна

и като глупец преследвам аз преходността,

или пък след инстинктите задъхан тичам,

или слуга най-долен бил съм на страстта.

Напротив - красотата я дори презирах;

духовното обзело бе ума на моя вкус,

тъй както някога Мария Магдалина

обикнала бе толкова Исус.

Да, знам, духовността е ценност висша

и нея трябва всеки да обича,

но красотата ти сега така влече ме

и знанията ми като ненужни дрехи свлича.