Диалог между бард и фотомодела, ценящ душевността (у хората)
Душевността у хората ми каза, че цениш,
а аз като стрелец самотен меря красотата,
арбитър неин съм на изящния ù вкус;
стрела на Ерос пращам ù в средата.
В художник зарад нея се превърнах аз
и търся на съвършенството ù предела,
подирих тази, чрез която да я отразя,
затуй избрах те теб - модела.
И тялото ти във детайли изрисувах,
изящните ти форми ваех във захлас,
и голотата ти предавйки - не се срамувах,
макар че и дори не те познавах аз.
Но не мисли, че роб съм бил на красотата тленна
и като глупец преследвам аз преходността,
или пък след инстинктите задъхан тичам,
или слуга най-долен бил съм на страстта.
Напротив - красотата я дори презирах;
духовното обзело бе ума на моя вкус,
тъй както някога Мария Магдалина
обикнала бе толкова Исус.
Да, знам, духовността е ценност висша
и нея трябва всеки да обича,
но красотата ти сега така влече ме
и знанията ми като ненужни дрехи свлича.
© Валесион Валесион All rights reserved.
