14 мар. 2012 г., 09:23

Диалогично - есенциално

616 0 0

 

Още ли се кефиш на закуска,

смаян от чаровна голота,

и догде езикът ми препуска

и споделя твоята уста.

 

Трябва да римувам въжделения –

блян, мечти, надежди и любов,

като виждам тебе, опростения,

че за мен на всичко си готов.

 

Гледаш ми портрета в скъпа рамка -

няма изглед там да съм със друг,

и предлагаш ми като на самка:

„Взимай ме бе, ставам ти съпруг!”

 

Аз такива „философи” искам,

не вдървени да са, а от сой.

На закуска смело ги притискам,

иначе ще има „страстен бой”.

 

.............................................................................

 

Толкова посредствен стих,

пълен с графомански плам,

как пък точно аз родих ...

и червя се днес от срам...

 

 

... още си го търсиш, а?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....