Подлагам на поетически анализ една периодична функция - аргуметът е неуловим, но резултатът – осезаем... Дефиниционното и множество е ту континуум, ту толкова дискретно, че не търпи интерпретации, защото е... мистерия. Но периодичността й е доказана – повтарят се закономерно главоломни възходи и стръмни спадове, замайващи пируети и тъжни константи... Полудели тангенти едва следват ритъма и замръзват безсилни... Графиката й е разпъвана в „ен” измерения, откривана в усмивка, в къдрица, в крило... А формулата й - помагат даже химиците, но е все още непълна... И само поетите в своите таблици успяват да впримчат неуловимата и да й дадат свобода, да не я умъртвят докато я изследват, да играят и плачат над символи... Защото винаги има един ”епсилон”, който остава неясен за разума, но прозрачен за чувствата, а там са силни поетите... А коя е функцията? Имаш отговора - горе, отляво...
Прекрасен стих Доли .
Размърдва умствения заряд и пробужда осезанието
застинало още в зародиш в полукълбата на много
индивиди,претендиращи за потенциал и асимилация.
А за горе, отляво
Много, много ми хареса Доли!
"Защото
винаги има
един ”епсилон”,
който остава
неясен за разума,
но прозрачен
за чувствата, а там
са силни поетите..."
Ах, тази периодична функция!
Браво!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.