Диференциално и интегрално
Подлагам на поетически анализ
една периодична функция -
аргуметът е неуловим, но
резултатът – осезаем...
Дефиниционното и множество
е ту континуум,
ту толкова дискретно,
че не търпи
интерпретации,
защото
е...
мистерия.
Но периодичността й
е доказана –
повтарят се
закономерно
главоломни възходи
и стръмни спадове,
замайващи пируети
и тъжни константи...
Полудели тангенти
едва следват ритъма
и замръзват безсилни...
Графиката й
е разпъвана
в „ен” измерения,
откривана в усмивка,
в къдрица, в крило...
А формулата й -
помагат даже химиците,
но е все още
непълна...
И само поетите
в своите таблици
успяват да впримчат
неуловимата
и да й дадат свобода,
да не я умъртвят
докато я изследват,
да играят
и плачат
над символи...
Защото
винаги има
един ”епсилон”,
който остава
неясен за разума,
но прозрачен
за чувствата, а там
са силни поетите...
А коя е функцията?
Имаш отговора -
горе, отляво...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
Благодаря ти, Мери, поздрави!