Дихания
Дихания
Забравям да дишам, дъх не достига.
Забързваш сърцето, спираш дихания.
Разлистваш душата, сякаш е книга,
отгатваш всички мои желания.
В кръвта се разливаш, вътре пълзиш
толкова нежно, аз пък избухвам.
Дори когато за миг замълчиш
от тишината твоя настръхвам.
От всяка мисъл усещам възбуда,
всяка дума е трепета нов.
И необуздана, дива и луда,
ти изгряваш в мене, Любов.
Всяка твоя частица вече усещам,
отразява се в мен и блести.
Душата ми иска с твоята среща
и с нея всеки ден да лети.
Забравям да дишам, не искам,
сърцето бясно в гърдите тупти.
До мен усещам те толкова близко
и всичко за теб ми разказва, шепти…
19.08.2017 г. Велин
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
