22 авг. 2020 г., 22:09

Дилема

974 1 0

Мислех си, че съм те забравил 

мислех си, че мога да те преживея

мислех си, че в друга мога да се влюбя

мислех..... но се оказа че греша

 

Две чаши от шампанско на Ибиса

Със кабриото той показваше стандарт

Животът беше хубав, като Рай със броеница

И никой не очакваше такъв финал

 

И като вещ градинар, той цветето ти неразпъпило откъсна

насити ти се,  взе ти малкото останала любов

а ти се върна пак неописуемо разбита

и с работа неспирна се отдаде на разкош

 

А мене ма нема във цялата схема

аз кът глупак и разправях че съм бедняк

как да и кажа, че сърцето няма ограничения

и че любовта прави всеки безмерно богат

 

Най-лошото е това, че имам прекрасна жена до себе си, която дори не мога да обичам

обикнах тази, която ме отхвърли и която е лека

а тежката, стойностната, идеалната жена, аз нямам сили да обичам

защото подарих сърцето си на една красива и непозната имагинерна жена

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...