22 авг. 2020 г., 22:09

Дилема

984 1 0

Мислех си, че съм те забравил 

мислех си, че мога да те преживея

мислех си, че в друга мога да се влюбя

мислех..... но се оказа че греша

 

Две чаши от шампанско на Ибиса

Със кабриото той показваше стандарт

Животът беше хубав, като Рай със броеница

И никой не очакваше такъв финал

 

И като вещ градинар, той цветето ти неразпъпило откъсна

насити ти се,  взе ти малкото останала любов

а ти се върна пак неописуемо разбита

и с работа неспирна се отдаде на разкош

 

А мене ма нема във цялата схема

аз кът глупак и разправях че съм бедняк

как да и кажа, че сърцето няма ограничения

и че любовта прави всеки безмерно богат

 

Най-лошото е това, че имам прекрасна жена до себе си, която дори не мога да обичам

обикнах тази, която ме отхвърли и която е лека

а тежката, стойностната, идеалната жена, аз нямам сили да обичам

защото подарих сърцето си на една красива и непозната имагинерна жена

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...