Мислех си, че съм те забравил
мислех си, че мога да те преживея
мислех си, че в друга мога да се влюбя
мислех..... но се оказа че греша
Две чаши от шампанско на Ибиса
Със кабриото той показваше стандарт
Животът беше хубав, като Рай със броеница
И никой не очакваше такъв финал
И като вещ градинар, той цветето ти неразпъпило откъсна
насити ти се, взе ти малкото останала любов
а ти се върна пак неописуемо разбита
и с работа неспирна се отдаде на разкош
А мене ма нема във цялата схема
аз кът глупак и разправях че съм бедняк
как да и кажа, че сърцето няма ограничения
и че любовта прави всеки безмерно богат
Най-лошото е това, че имам прекрасна жена до себе си, която дори не мога да обичам
обикнах тази, която ме отхвърли и която е лека
а тежката, стойностната, идеалната жена, аз нямам сили да обичам
защото подарих сърцето си на една красива и непозната имагинерна жена
© Борислав тодоров Всички права запазени