Мислех си, че съм те забравил 

мислех си, че мога да те преживея

мислех си, че в друга мога да се влюбя

мислех..... но се оказа че греша

Две чаши от шампанско на Ибиса

Със кабриото той показваше стандарт

Животът беше хубав, като Рай със броеница

И никой не очакваше такъв финал

И като вещ градинар, той цветето ти неразпъпило откъсна

насити ти се,  взе ти малкото останала любов

а ти се върна пак неописуемо разбита

и с работа неспирна се отдаде на разкош

А мене ма нема във цялата схема

аз кът глупак и разправях че съм бедняк

как да и кажа, че сърцето няма ограничения

и че любовта прави всеки безмерно богат

Най-лошото е това, че имам прекрасна жена до себе си, която дори не мога да обичам

обикнах тази, която ме отхвърли и която е лека

а тежката, стойностната, идеалната жена, аз нямам сили да обичам

защото подарих сърцето си на една красива и непозната имагинерна жена