tsveti4ka (Цвет)
198 273
6 мар. 2011 г., 21:55

... дим... 

  Поэзия » Любовная
988 0 16

Мислех си, че те обичам черен,
че те искам пъклено злосторен исполин.
Ала сбърках. Исках да си ведър
и душата ти лекичко поне да трепти.
Не искам вече никой като теб,
обаче другите изобщо не ги искам!
Така боли да се делиш на две,
опитвайки се със душата да политнеш.
Така боли, когато искаш да обичаш
тъй, точно както бил обичан си.
Животът, казват, има грозно болен ритъм,
от който трудно можеш да страниш.
А само мислех си, че те обичам силен,
че те искам груб и трудно предвидим.
Не те обичам ни далечен, нито свиден.


Предпочитам те прозрачен като дим.

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ХАРЕСАХ ХАРЕСАХ ХАРЕСАХ ХАРЕСАХ!!!!
  • Добронамереността личи и ти благодаря най-вече за нея и за това, че в крайна сметка открих и теб като автор. : ) Хубав ден и на теб.
  • Имам нужда да споделя мнението си Регина.
    Тук ми харесваш, прилича на суровите варианти на писането ми; В един тежък личен момент изтрих голяма част от стартовото си писане тук, за което се извинявам на хората дали труд да напишат коментари. Истината е, че не пиша добре сега (а преди бях още повече разпиляна, емоционална и какво ли още не) Доста добре приемах критиката от тук, но тя не беше достатъчна да подобря писането си, тогава започнах да чета и чесно казано ме хвана срам и малко разочарование, че не съм го направила по рано, защото се почувствах по-щастлива да чета, отколкото да пиша, особено, когато виждах как думите барабанят по сърцето ми и дават някак правилния ритум на ударите му, а другата страна на монетата е, че има толкова силни писатели, български при това, че просто нямах право да заемам време на хората, ако мога да им покажа какво по-добро могат да прочетат. Препоръчвам ти Борис Христов, той ме вълнува днес. Поздрави!
    пп: Разбирам те, когато казваш, че не си слагаш големи летви, на мен ми е винаги много провокативно да цъкна на бутончето "автор", а ако знаеш какви момичета-поетеси си пазят авторските права, както и да е, ама не е Сетих се и за една не мн дебела книжка на Хайтов "Надникване в съкровеното", привлече ме заглавието. Усмихнат ден от мен!
  • Хаха, ами добре, мога да живея и с мислта, че съм адски неталантлива, нямам пробем с това. Бароне, не се "сърдя" на никого, бъдете спокоен. Явно според вас просто се раждаш с умението да пишеш с безупречни рими, удивителен ритъм, желязна логика и прочее, е да, това е само формалната страна на поезията, която очевидно за вас е определяща. Съжалявам, за мен не е. Разбирането ми за поезия не се свежда до следенето на ритъма, римите и логическата последователност, а само и единствено до искреността на словото (в каквато и форма да е то) и автентичността на изразяването на субективно видяната реалност. Съжалявам, ако ви разочаровам, обаче аз не сядам да пиша, за да пиша. Иии представете си - не се стремя към поетично съвършенство, сиреч към съдаване на нещо, към което нищо не може да се прибави, защото само по себе си е напълно завършено и цялостно като идея и реализация. Тук намесих и по-общата си представа за изкуството. Като субективна рефлексия на реалността, то според мен не бива да бъде съвършено, защото самата реалност не е. То е образ на моето съзнателно възприятие за нея, което не се свежда само до логика, рационалност и правилност. Има и ирационална страна, която също се опитвам да уловя. Съжалявам за лекото отплесване. Когато чета (след време) нещата си, държа да има какво да до(при)бавя, какво да (из)критикувам, какво да (пре)осмисля, какво още към всичко да (до)изкажа. Точно този начин на писане ми го предлага. А формата се усвоява с опита, не си мислете, че не си давам сметка за нея. Но тя ми е маловажна, а свободният стих ми е скучен. Знам, че на никого не му пука какво мисля аз за поезията, но смятам за редно да споделя схващането си за нея, понеже то (очевидно) се различава от вашето. Старая се да пиша така, както мисля, и чувствам, а именно хаотично, разпокъсано и както още бихте го определили, това си е ваше право. Поезията за мен не е в таланта и(ли) умението да пишеш изкусно, а е емоционален акт на себеизразяване, саморефлексиране или рефлексия на дйествителността такава, каквато ни се явява. Естествено само един от много други такива актове, но е акт, който ми е особено приятен. И аз чета поезия и се възхищавам на изящния ритъм , но не държа нещата ми да са красиви, а да представляват въплъщение на по-горе споделеното. Извинявайте, ако съм нарушила поетическите правила с този НЕстих, а следователно и вашата поетична сензитивност. Не съм го искала.

    А и забалязах, че един от коментарите е изтрит, което много ме озадачи. Хаха, сякаш няколко позитивни думи за едно толкова бедно НЕстихотворение, ще ви смъкне от рейтинга или вече няма да можете да пишете.
    Толкова. Не ви дължа повече обяснения. Който е поискал, може би ме е разбрал... Това е МНЕНИЕ,а не предлагане на ново същностно определение на поезията (или изкуството), казвам го преди да сте ме обвинили в многознайство, което скромният ми опит ме е научил винаги да очаквам. Извинявайте за дългия коментар.
  • Присъединявам се към харесващите
  • Едно време покрай Верлен се бе завъртяло някакво хлапе. Едно чорлавичко, скромничко. Пописваше туй-онуй, а аз постоянно му давах акъл, че не може ръцете на Жан-Мари да пеят, че не е избистрена логиката и че се пее с уста, а не с ръце.
    Дойде му до гуша и заряза поезията на 17 години. А бе талантливо и можеше до заслужил деятел на културата да стигне след години. Както казват казаците по друг повод: "Держись, Рембо - Евтимовьiм будеш!".
  • Не може да се каже, че пишеш бял стих, но не е и класически - ритъмът не е добър, римите са бедни, да не кажа че отсъстват. Смисълът не е избистрен, ощо взето си работила на принципа: да напиша нещо, пък каквото ще да стане. Раждането на хубав стих изисква наличието на талант. Понякога и с малко талант, но с повече труд се постига определено ниво. Изисква се четене впървом, много четене, а после и писане. Не се сърди на Далия, Хенри и Незабравима, а и на мен. Едва ли сме дошли на твоята страница да се заяждаме. Даже те приветствам за куража. На добър час! Ивайло Терзийски (Барона)
  • Ооо, благодаря за "изчерпателното" определение, сега разбрах що е това стихотворение. Може би някой път ще се пробвам да напиша истинско такова! Не ми приписвайте самочувствие на велика поетеса, защото такова никога не съм демонстрирала. Радвам се на критиката, тя е полезна, но само когато е градивна (което ще рече аргументирана), иначе не виждам смисъл от нея. Посочете ми грешките, вместо да коментирате общи неща. Естествено, че имам нужда от опит, затова съм тук. (А не, за да демонстрирам поетическия си гений) Искам обоснована критика, в противен случай тя не ми носи нищо.
  • "Стихотворение е лирично, епично или смесения вариант лироепично, най-често римувано литературно произведение. Пише се в мерена реч."

    Нуждаете се от повече опит в тази насока! Успех!
  • Добър критически тандем се е формирал тук - Далия и Хенри. Но Регина не смята да участва в Антология на световната любовна лирика. Тя просто е споделила своите чувства. Е, който публикува, е длъжен да знае, че ще е подложен и на критика. Така, че успех на всички изявили се на тази страница. Барона
  • Супер си.
  • Хаха, ами Ясен, за вашите 35 години сигурно знаете по-добре от мен кое какво е, аз съвсем смирено се поставям сред незнаещите. Затова моля ви, просветлете ме, какво всъщност е стихотворение? Благодаря ви, че хвърлихте ценния си коментар върху написаното, нямам никакви претенции, но някак си не мога да не ви помоля поне да се обосновете...
  • Харесвам
  • Не знам кой определя кое е и кое не е стихотворение в сайт наречен "откровения" , но и аз харесах!
  • Това не стихотворение! Данда кое е харесала не е много ясно...
  • Отново харесах!!!
Предложения
: ??:??