... дим...
Мислех си, че те обичам черен,
че те искам пъклено злосторен исполин.
Ала сбърках. Исках да си ведър
и душата ти лекичко поне да трепти.
Не искам вече никой като теб,
обаче другите изобщо не ги искам!
Така боли да се делиш на две,
опитвайки се със душата да политнеш.
Така боли, когато искаш да обичаш
тъй, точно както бил обичан си.
Животът, казват, има грозно болен ритъм,
от който трудно можеш да страниш.
А само мислех си, че те обичам силен,
че те искам груб и трудно предвидим.
Не те обичам ни далечен, нито свиден.
Предпочитам те прозрачен като дим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
Сетих се и за една не мн дебела книжка на Хайтов "Надникване в съкровеното", привлече ме заглавието. Усмихнат ден от мен!