13 нояб. 2018 г., 08:42

Диптих 

  Поэзия » Философская
450 0 0
1.Подир мен ще тъгуваш,
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път
по един се преселва оттатък.
Смутен ще замръкваш. И умълчан
ще заключваш прилежно вратата.
Макар да пристига и в светлия ден
като неканена гостенка самотата.
Не стискай зъби - насаме и навън -
сълзите са лек за раната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
: ??:??