1.Подир мен ще тъгуваш,

ще шептиш като луд

защо те наказва съдбата.

Все някой е пръв

и в общия път

по един се преселва оттатък.

Смутен ще замръкваш. И умълчан

ще заключваш прилежно вратата.

Макар да пристига и в светлия ден

като неканена гостенка самотата.

Не стискай зъби - насаме и навън -

сълзите са лек за раната.

Юмрукът по мъжки и гневът не важи.

Пусни ме, за кратко ме няма.

Подир мен не тъгувай,

ще бъда пак тук. Във теб и край теб,

щом няма забрава.

Като лъх на ветрец след буря и гръм,

омайниче от небесна дъбрава.

…

2.Подир теб ще замръзна

като след гръм. Ще е пусто и онемяло.

Руини и следи отвътре и вън,

пепелище от катедрала.

Плещите ми крехки ще натежат,

в земята ще гледам, а знаех,

че никой не е времето надхитрил,

аз да ти дам назаем.

И ще тъгувам, ще тегля черта

подир очите си да изплача.

Луната отгоре, вярна сестра

кураж ще ми дава във тишината.

Подир теб ще съм друга.

По-силна дори.

Смирена като тревата.

Ще чакам нощта да превали.

И да се срещнем оттатък.