1.Подир мен ще тъгуваш,
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път
по един се преселва оттатък.
Смутен ще замръкваш. И умълчан
ще заключваш прилежно вратата.
Макар да пристига и в светлия ден
като неканена гостенка самотата.
Не стискай зъби - насаме и навън -
сълзите са лек за раната.
Юмрукът по мъжки и гневът не важи.
Пусни ме, за кратко ме няма.
Подир мен не тъгувай,
ще бъда пак тук. Във теб и край теб,
щом няма забрава.
Като лъх на ветрец след буря и гръм,
омайниче от небесна дъбрава.
…
2.Подир теб ще замръзна
като след гръм. Ще е пусто и онемяло.
Руини и следи отвътре и вън,
пепелище от катедрала.
Плещите ми крехки ще натежат,
в земята ще гледам, а знаех,
че никой не е времето надхитрил,
аз да ти дам назаем.
И ще тъгувам, ще тегля черта
подир очите си да изплача.
Луната отгоре, вярна сестра
кураж ще ми дава във тишината.
Подир теб ще съм друга.
По-силна дори.
Смирена като тревата.
Ще чакам нощта да превали.
И да се срещнем оттатък.
© Христина Комаревска Всички права запазени