26 мар. 2013 г., 22:46

Дисекция

546 0 3


Бръкнеш ли с голи ръце във душата си,

честността без жал ще сипе сол в очите ти.

Рогато его побесняло ще викне от трона си,

а суетата стръвно вълчи зъби в тебе ще впие.

 

Ще капят истини, цинично гримирани,

ще паднат маски от бала на дните ти,

огледала криво ще се хилят в очите ти,
но ще видиш своите стъпки пречистени.

 

И не спирай - бъркай през сълзи до дъно,

само там цялост и святост ще стигнеш,

после пред теб ще е светло разлистено
и божествен нектар в мир ще отпиеш.

Себепознал се, светът нов ще провидиш,

с цялата прелест на Божата мисъл
и тогава в ръце сам ще се вземеш,
да бъдеш Творец, а не само мислител!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...