Бръкнеш ли с голи ръце във душата си,
честността без жал ще сипе сол в очите ти.
Рогато его побесняло ще викне от трона си,
а суетата стръвно вълчи зъби в тебе ще впие.
Ще капят истини, цинично гримирани,
ще паднат маски от бала на дните ти,
огледала криво ще се хилят в очите ти,
но ще видиш своите стъпки пречистени.
И не спирай - бъркай през сълзи до дъно,
само там цялост и святост ще стигнеш,
после пред теб ще е светло разлистено
и божествен нектар в мир ще отпиеш.
Себепознал се, светът нов ще провидиш,
с цялата прелест на Божата мисъл
и тогава в ръце сам ще се вземеш,
да бъдеш Творец, а не само мислител!
© Лъки Всички права запазени