25 февр. 2024 г., 06:04

Див огън

451 1 3

Магия? Разсмивате страшно. До сълзи!
Недейте игра си със сили незнайни!
Играчката-плачка ще стане тъй бързо,
когато разровите чуждите тайни.

 

Какво да ви кажа за дивия огън?
Във вените буря бушува безкрайно
и само със нея да дишам аз мога,
с чудесната дарба- едничка, омайна.

 

Далеч от вълшебството, писано в книги,
талантът ми рядък съчувства, лекува.
Духът се възражда, строшава вериги,
свободен от игото, шумно ликува.

 

Обичам да слушам, да гледам и мисля
в ума ми е всичко, което ми трябва
и стига ми само във погледа бистър
да вникна, да видя в какво си повярвал.

 

Отвари да бъркам не ми е присъщо.
Но чай ще запаря, горчив, ароматен.
Кафето е с мляко и в моята къща
без корист раздавам съвети безплатни.

 

Което е мое, така ще остане.
Да кажа коя съм- не мога. Не бива!
Затуй ми подай ти треперещи длани,
отдай се на силата огнено дива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...