25.02.2024 г., 6:04

Див огън

443 1 3

Магия? Разсмивате страшно. До сълзи!
Недейте игра си със сили незнайни!
Играчката-плачка ще стане тъй бързо,
когато разровите чуждите тайни.

 

Какво да ви кажа за дивия огън?
Във вените буря бушува безкрайно
и само със нея да дишам аз мога,
с чудесната дарба- едничка, омайна.

 

Далеч от вълшебството, писано в книги,
талантът ми рядък съчувства, лекува.
Духът се възражда, строшава вериги,
свободен от игото, шумно ликува.

 

Обичам да слушам, да гледам и мисля
в ума ми е всичко, което ми трябва
и стига ми само във погледа бистър
да вникна, да видя в какво си повярвал.

 

Отвари да бъркам не ми е присъщо.
Но чай ще запаря, горчив, ароматен.
Кафето е с мляко и в моята къща
без корист раздавам съвети безплатни.

 

Което е мое, така ще остане.
Да кажа коя съм- не мога. Не бива!
Затуй ми подай ти треперещи длани,
отдай се на силата огнено дива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...