25.02.2024 г., 6:04

Див огън

456 1 3

Магия? Разсмивате страшно. До сълзи!
Недейте игра си със сили незнайни!
Играчката-плачка ще стане тъй бързо,
когато разровите чуждите тайни.

 

Какво да ви кажа за дивия огън?
Във вените буря бушува безкрайно
и само със нея да дишам аз мога,
с чудесната дарба- едничка, омайна.

 

Далеч от вълшебството, писано в книги,
талантът ми рядък съчувства, лекува.
Духът се възражда, строшава вериги,
свободен от игото, шумно ликува.

 

Обичам да слушам, да гледам и мисля
в ума ми е всичко, което ми трябва
и стига ми само във погледа бистър
да вникна, да видя в какво си повярвал.

 

Отвари да бъркам не ми е присъщо.
Но чай ще запаря, горчив, ароматен.
Кафето е с мляко и в моята къща
без корист раздавам съвети безплатни.

 

Което е мое, така ще остане.
Да кажа коя съм- не мога. Не бива!
Затуй ми подай ти треперещи длани,
отдай се на силата огнено дива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...