6 янв. 2011 г., 18:21

Дива 

  Поэзия
701 0 7

В очите ми прозират все още
сънища с волни делфини.
И помня много ясно звуците
от разбити в сърфа вълни.

Усещам същата сила в крилете
и същия глад ме раздира.
Не ме плашат бури и ветрове
и топъл дом не ми се намира.

Не са сраснали с кожата хрилете
и дишам, и се храня с адреналин.
Състезава се кръвта във вените…
А ти обичаш ли дивото в мен?

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??