Дива
В очите ми прозират все още
сънища с волни делфини.
И помня много ясно звуците
от разбити в сърфа вълни.
Усещам същата сила в крилете
и същия глад ме раздира.
Не ме плашат бури и ветрове
и топъл дом не ми се намира.
Не са сраснали с кожата хрилете
и дишам, и се храня с адреналин.
Състезава се кръвта във вените…
А ти обичаш ли дивото в мен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
