6.01.2011 г., 18:21 ч.

Дива 

  Поезия
695 0 7

В очите ми прозират все още
сънища с волни делфини.
И помня много ясно звуците
от разбити в сърфа вълни.

Усещам същата сила в крилете
и същия глад ме раздира.
Не ме плашат бури и ветрове
и топъл дом не ми се намира.

Не са сраснали с кожата хрилете
и дишам, и се храня с адреналин.
Състезава се кръвта във вените…
А ти обичаш ли дивото в мен?

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??