Дива душа
Очите ми са огнени звезди,
лицето ми е извор бистър.
В сърцето ми вселена се таи,
в косите греят бисерни мъниста.
Треви са моите сестри,
баща и майка - върховете.
Домът ми е на края на света, където
водата се целува със небето.
Обичам аз в дъжда да пея,
да скитам в пътища незнайни.
С мъглите да танцувам, да се смея,
във табор цигански, край огъня, да слушам тайни.
Душата ми е дива за живот!
Поемам с есенното ято.
Аз свободата си не давам за любов
и самотата е попътният ми вятър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Димитрова Все права защищены
Нещо се бях разсеяла...