4 дек. 2009 г., 09:03

Дива лоза

1.4K 0 7

Притихнах:
ти с длани
душата ми ваеш.
Аз трепнах
в теб струна,
изпих
снощен страх.
Оформяш ме:
млада, 
политаща,
лудо желана,
обичана,
чувствена -
утринен грях...

Смалих се
до миг:
люби ме,
изпий ме!
Дъх съм в дъха ти,
нотка в смеха:
мамеща,
чакана,
нежна
и трепкаща,

тясно
обвивам те,

дива лоза!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина еротично без да бъде много диво, но със силни чувства. Поздравления!
  • Изящно моделирана дивно-растяща любов! Възхитително е, увива се около сетивата!
  • Кога ще се върнеш назад, Изворче! Липсват ни твоите стихове и твоето обаяние...Обгърнала си душите ни като дива лоза...Поздравления за този стих, както и за бялото крило, протегнато към мен (нас)...Барона
  • хубаво..
  • Кратко и ясно, подробно и страстно - браво!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...