4 дек. 2009 г., 09:03

Дива лоза

1.4K 0 7

Притихнах:
ти с длани
душата ми ваеш.
Аз трепнах
в теб струна,
изпих
снощен страх.
Оформяш ме:
млада, 
политаща,
лудо желана,
обичана,
чувствена -
утринен грях...

Смалих се
до миг:
люби ме,
изпий ме!
Дъх съм в дъха ти,
нотка в смеха:
мамеща,
чакана,
нежна
и трепкаща,

тясно
обвивам те,

дива лоза!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина еротично без да бъде много диво, но със силни чувства. Поздравления!
  • Изящно моделирана дивно-растяща любов! Възхитително е, увива се около сетивата!
  • Кога ще се върнеш назад, Изворче! Липсват ни твоите стихове и твоето обаяние...Обгърнала си душите ни като дива лоза...Поздравления за този стих, както и за бялото крило, протегнато към мен (нас)...Барона
  • хубаво..
  • Кратко и ясно, подробно и страстно - браво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...