4 dic 2009, 9:03

Дива лоза

1.4K 0 7

Притихнах:
ти с длани
душата ми ваеш.
Аз трепнах
в теб струна,
изпих
снощен страх.
Оформяш ме:
млада, 
политаща,
лудо желана,
обичана,
чувствена -
утринен грях...

Смалих се
до миг:
люби ме,
изпий ме!
Дъх съм в дъха ти,
нотка в смеха:
мамеща,
чакана,
нежна
и трепкаща,

тясно
обвивам те,

дива лоза!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина еротично без да бъде много диво, но със силни чувства. Поздравления!
  • Изящно моделирана дивно-растяща любов! Възхитително е, увива се около сетивата!
  • Кога ще се върнеш назад, Изворче! Липсват ни твоите стихове и твоето обаяние...Обгърнала си душите ни като дива лоза...Поздравления за този стих, както и за бялото крило, протегнато към мен (нас)...Барона
  • хубаво..
  • Кратко и ясно, подробно и страстно - браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...