Притихнах:
ти с длани
душата ми ваеш.
Аз трепнах
в теб струна,
изпих
снощен страх.
Оформяш ме:
млада,
политаща,
лудо желана,
обичана,
чувствена -
утринен грях...
Смалих се
до миг:
люби ме,
изпий ме!
Дъх съм в дъха ти,
нотка в смеха:
мамеща,
чакана,
нежна
и трепкаща,
тясно
обвивам те,
дива лоза!
© Христина Петрова Всички права запазени