10 мая 2022 г., 11:45  

Дива смокиня

521 0 5

Дива смокиня
 

В една пясъчна
суха пустиня
растеше сама, 
саморастла дива
смокиня!
Под слънцето
търсеше кладенец
с жива вода,
за старите корени
и нови стебла!
И стъпки на хора
търсеше - 
и път, и посока
към високото, 
от пясъка
вдигна глава!
Бурите брулеха
много лета
и чистеха пясъка - 
от очите,
от дивото, 
и смокинята
разцъфтя!
Плодното време
дъжд приласка -
по нея, по корени,
по стебла...
по листа, 
пустинята дива

превърна
в една щедра земя!

 

"Спаси себе си и около теб ще се спасят хиляди"
Серафим Саровски
"последните ще бъдат първи" - библейско

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, за разбирането, поправих граматичните грешки!
    Така е, можем да спасим само себе си, а другите да ги приемем!
  • и "чистЕха"
  • "саморасла"
  • Много хубава притча. Би могла да я разгърнеш в есе на същата тема. Знаменателни са и цитираните думи на Серафим Саровски: "Придобий мирен дух и около теб ще се спасят хиляди". Добрият пример прави чудеса и няма по-голяма отплата за търсещия живата вода на спасението от споделеното щастие. Но не всеки умее да се радва и да черпи от нея. Това е все едно да минеш покрай една богата, добре построена, светла и уютна къща и да си кажеш: "Колко хубаво, как добре се вписва в пейзажа и радва окото!", а не: "Виж го тоя, как се е разпрострял, живее нашироко и сито, а аз се гъчкам в мизерната си панелка заедно с още десетки мизерници и си броя стотинките". По-лесно е да завиждаме и да изпитваме огорчение, отколкото да се опитаме да променим нещо у себе си. Красотата и "имането" винаги са предизвиквали завист. Сами по себе си, те не са зло. Зло са алчността и завистта, които пораждат, и които ни подтикват към зли дела. Поздравления, Ели.
  • Харесаха ми тези разсъждения в стих, Елеонора.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...