1 июн. 2007 г., 13:26

Дивото ме призова

1.1K 0 1
 

Дивото ме призова


След него мислех, че ще мога аз да те обичам...

Обичах те, но аз ли бях това?!

Той караше ме да мечтая,

да вярвам в своята съдба,

да бъда горда, силна

и никога да не забравям каква е моята душа!


Дойде мигът на нашата раздяла,

дойде часът, в който исках да умра,

но точно в този ден дойде и ти -

моята надежда за света отново.


Опитах се да бъда твоя цяла,

но как да го постигна?! Тъй и не успях!

Опитах се да избягам от себе си,

мислех, че грешката ми с него беше, че бях аз!


Не исках да загубя и теб,

исках любовта за цял живот!

Но в един от твоите безкрайни,

дълги, непоносими дни,

успях да си наложа,

успях да съм честна!

Погледнах в твоите очи

и разбрах, че важната съм аз!


Ти беше заместител за него,

за света ми предишен...

Не исках, а станах

момиче без пламък, без жар.

Превърнах се в повтарящ се образ

и губех надеждата пак!


Разбрах го обаче

него, незаменимия ми учител,

разбрах, че само аз съм ключа

към себе си, към моята душа!


А на теб благодаря, че ме спаси!

Чрез теб разбрах своя урок!

Разбрах, че в света,

който ме превърна в жалко подобие на предишната аз,

разбрах, че без себе си

не мога да продължа!


Благодаря и на него, за това, че живях!

Един ден пак ще е така!

Ето за това напускам те сега!

Отивам да търся своето първо сърце,

моето диво, първично сърце,

моята стара душа,

душата ми без болка и тъга,

отивам да диря съдбата си!


И през тръни, и през бездни,

и в най-щастливите ми дни

никога не ще забравя и теб, и него!

А ако пак не мога дъх да си поема

от мечти, от любов, от красивия свят,

значи съм успяла да върна истинското си аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христиана Шандуркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще си върнеш пак душата, трябва само да погледнеш в огледалото и ще я откриеш.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...