Jun 1, 2007, 1:26 PM

Дивото ме призова

  Poetry
1.1K 0 1
 

Дивото ме призова


След него мислех, че ще мога аз да те обичам...

Обичах те, но аз ли бях това?!

Той караше ме да мечтая,

да вярвам в своята съдба,

да бъда горда, силна

и никога да не забравям каква е моята душа!


Дойде мигът на нашата раздяла,

дойде часът, в който исках да умра,

но точно в този ден дойде и ти -

моята надежда за света отново.


Опитах се да бъда твоя цяла,

но как да го постигна?! Тъй и не успях!

Опитах се да избягам от себе си,

мислех, че грешката ми с него беше, че бях аз!


Не исках да загубя и теб,

исках любовта за цял живот!

Но в един от твоите безкрайни,

дълги, непоносими дни,

успях да си наложа,

успях да съм честна!

Погледнах в твоите очи

и разбрах, че важната съм аз!


Ти беше заместител за него,

за света ми предишен...

Не исках, а станах

момиче без пламък, без жар.

Превърнах се в повтарящ се образ

и губех надеждата пак!


Разбрах го обаче

него, незаменимия ми учител,

разбрах, че само аз съм ключа

към себе си, към моята душа!


А на теб благодаря, че ме спаси!

Чрез теб разбрах своя урок!

Разбрах, че в света,

който ме превърна в жалко подобие на предишната аз,

разбрах, че без себе си

не мога да продължа!


Благодаря и на него, за това, че живях!

Един ден пак ще е така!

Ето за това напускам те сега!

Отивам да търся своето първо сърце,

моето диво, първично сърце,

моята стара душа,

душата ми без болка и тъга,

отивам да диря съдбата си!


И през тръни, и през бездни,

и в най-щастливите ми дни

никога не ще забравя и теб, и него!

А ако пак не мога дъх да си поема

от мечти, от любов, от красивия свят,

значи съм успяла да върна истинското си аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Шандуркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще си върнеш пак душата, трябва само да погледнеш в огледалото и ще я откриеш.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...