Седя до прозореца, луната грее
и отвън щурец някъде пее.
Мисля за своя любим,
за мен има само един.
Когато го видя, слънце изгрява
и ярка светлина в душата засиява.
За мен Дженко е всичко,
той е моето сърце едничко.
Много искам той да осъзнае,
че кара съзнанието ми да мечтае.
Ако предния миг криво ми е било,
като го видя, сърцето ми от радост е забило.
Когато е до мене той,
аз съм кралица и светът е мой.
Иска ми се светът да узнае
за моята любов и да се смае.
Когато си мисля за него, съм по-добра
и затова знам, че той е мойта съдба.
Аз обичам в Дженко душата,
тя е най-прекрасна за мен на земята.
Той е смисълът ми да живея
и ме кара от радост да се смея.
Това е любов,
за която човек на всичко е готов.
© Диана Калайджиева Все права защищены