Седя до прозореца, луната грее

и отвън щурец някъде пее.

Мисля за своя любим,

за мен има само един.

Когато го видя, слънце изгрява

и ярка светлина в душата засиява.

За мен Дженко е всичко,

той е моето сърце едничко.

Много искам той да осъзнае,

че кара съзнанието ми да мечтае.

Ако предния миг криво ми е било,

като го видя, сърцето ми от радост е забило.

Когато е до мене той,

аз съм кралица и светът е мой.

Иска ми се светът да узнае

за моята любов и да се смае.

Когато си мисля за него, съм по-добра

и затова знам, че той е мойта съдба.

Аз обичам в Дженко душата,

тя е най-прекрасна за мен на земята.

Той е смисълът ми да живея

и ме кара от радост да се смея.

Това е любов,

за която човек на всичко е готов.