Джобен часовник
По навик бръкнах си във джоба,
да видя колко е часът,
отворих джобния часовник
и гледам ги, стрелките, спят
Денят бе мрачен и лъжовен,
вървях по калдъръма стар,
почуках на вратата в края,
отвори старият часовникар
Развинти задното капаче,
пое го нежно в своите ръце,
на мястото на сложен механизъм,
туптеше мъничко сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Драгомир Лаброев Все права защищены
