8.02.2016 г., 17:53 ч.

Джобен часовник 

  Поезия » Философска, Друга
1358 3 7

По навик бръкнах си във джоба,

да видя колко е часът,

отворих джобния часовник

и гледам ги, стрелките, спят

 

Денят бе мрачен и лъжовен,

вървях по калдъръма стар,

почуках на вратата в края,

отвори старият часовникар

 

Развинти задното капаче,

пое го нежно в своите ръце,

на мястото на сложен механизъм,

туптеше мъничко сърце.

© Драгомир Лаброев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??