Джобен часовник
По навик бръкнах си във джоба,
да видя колко е часът,
отворих джобния часовник
и гледам ги, стрелките, спят
Денят бе мрачен и лъжовен,
вървях по калдъръма стар,
почуках на вратата в края,
отвори старият часовникар
Развинти задното капаче,
пое го нежно в своите ръце,
на мястото на сложен механизъм,
туптеше мъничко сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драгомир Лаброев Всички права запазени
