15 февр. 2021 г., 00:07

Джунка

1.1K 4 8

 

 

Там, в джунглата голяма

живеела една маймунка

 

с кака, с тати и със мама.

Всички казвали и Джунка!

 

Имала безброй балкони,

скачала по всички клони!

 

Питали я те ,,Къде си?'',

давали и деликатеси.

 

От орех млякото изпила,

зад палмово листо се скрила!

 

Късно вечерта е бИло

и бързо, бързо се стъмнило.

 

Кряскали с маймунска мощ,

търсели я цяла нощ!

 

Без да иска тя заспала,

 на земята се озовала!

 

Ето тигърът злояд,

де на всички го яд!

 

Рекъл той, за закуска

ей сега ще я схруска!

 

Минавал там с бавен ход

слонът с дългия хобот.

 

Грабнал Джунка за краката

и я метнал на главата.

 

От цяла седмица не ял

тигърът е побеснял.

 

Да скочи ли на бой на слона,

но как, та той е два-три тона?

 

Нали животът му е мил,

той в джунглата се бързо скрил.

 

Джунка, малката маймунка

скочила от своя слон

и пак се хванала за клон.

 

Това е техният адрес.

Да слезнат долу те не смеят.

 

За туй маймуните до днес

по дърветата живеят.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...