17 сент. 2006 г., 23:19

Днес

1.2K 0 2
Днес, когато поглеждам назад,
И отново си спомням за тебе,
Днес аз плача, но май на инат,
И си казвам, че нямахме време.

И се питам дали съм свободен,
Или още от теб запленен,
Дали чувствам се още негоден,
Да обичам във идния ден.

Днес, когато те няма до мен
Аз не зная къде да отида,
Уж е ден като всеки друг ден,
Но различно е – мога да видя.

Днес, когато си тръгна от тук
Аз не зная какво да направя,
Ти си някъде с някого – друг,
А за мен малко болка остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юри Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...