11 июн. 2020 г., 17:34

Днес

771 0 1

Намерихме очите във невзрачен ден,

запълнихме крепежа, който ни руши.

А ти – живот унил, ожесточен,

сега пред двама ни е ред да замълчиш.

 

Мъката престава, без да я запитам,

оставя място да възстане радостта.

Във мрежите омайни аз не се оплитам,

защото ме спасява любовта.

Прескачат огнени мълчания, огън ни троши,

но колкото и да вилнее, няма да ни покоси.

 

Каква светкавична опека,

кога погледнах в нашта силна синева?

Кога се чувствата заклеха,

та дори сърцето мое не разбра?

 

Не искам и да знам дори защо така,

въпросите са демонът на моя светоглед.

Те бягат и не се докосват до разкош,

защото раят е душата ти до мен.

Може би са силни думи, няма да се спра,

защото караха ме цял живот да си мълча.

 

Отмина цял етап от свидното ми време,

минутите отекваха със огнен взрив.

Повярвах и товарът от сърцето ще се снеме,

а вижте, че денят е толкова щастлив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Лозанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...