7 февр. 2008 г., 09:48

Днес

1.1K 0 2
Днес потъпках всички пътеки,
дори и в сърцето, навях сирота,
усмивки, дали ще ги има за всеки,
който в участ познал е света.
Желаеше сълзите ми...
имаш ги,
поднасям ти ги в цвят,
забрава дирещ,
но все по-дълбоко
длетото забива в една следа.
Измъченият повик
да нарисувам не успях,
загубих си очите,
загубих и дарбата с тях.
Дори потъпкано сърцето още плаче
със посърналия цвят на нощта
и дните преброени
остават непокътнати за тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...