Днес
Днес потъпках всички пътеки,
дори и в сърцето, навях сирота,
усмивки, дали ще ги има за всеки,
който в участ познал е света.
Желаеше сълзите ми...
имаш ги,
поднасям ти ги в цвят,
забрава дирещ,
но все по-дълбоко
длетото забива в една следа.
Измъченият повик
да нарисувам не успях,
загубих си очите,
загубих и дарбата с тях.
Дори потъпкано сърцето още плаче
със посърналия цвят на нощта
и дните преброени
остават непокътнати за тях.
дори и в сърцето, навях сирота,
усмивки, дали ще ги има за всеки,
който в участ познал е света.
Желаеше сълзите ми...
имаш ги,
поднасям ти ги в цвят,
забрава дирещ,
но все по-дълбоко
длетото забива в една следа.
Измъченият повик
да нарисувам не успях,
загубих си очите,
загубих и дарбата с тях.
Дори потъпкано сърцето още плаче
със посърналия цвят на нощта
и дните преброени
остават непокътнати за тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лара Всички права запазени
