Feb 7, 2008, 9:48 AM

Днес

  Poetry » Other
1.1K 0 2
Днес потъпках всички пътеки,
дори и в сърцето, навях сирота,
усмивки, дали ще ги има за всеки,
който в участ познал е света.
Желаеше сълзите ми...
имаш ги,
поднасям ти ги в цвят,
забрава дирещ,
но все по-дълбоко
длетото забива в една следа.
Измъченият повик
да нарисувам не успях,
загубих си очите,
загубих и дарбата с тях.
Дори потъпкано сърцето още плаче
със посърналия цвят на нощта
и дните преброени
остават непокътнати за тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...