Днес

9 окт. 2009 г., 02:09

Поэзия » Белые стихи

461 0 2

Какво, като събираш в шепи мирогледа ми!

Какво, като със здрач ме приковаваш!

Аз нямам поривност в очите си

и вече си ми безразличен.

Не ме накара да съм чувственост,

а толкоз жар разлива се във вените,

не ме докосна с безметежност

и вече няма пътища във хоризонта ми.

Боли ме!

От толкоз ежедневност във клепачите

сърцето се научи да притихва с отегчение.

Горчи ми!

От всичките кафета със самотност

и чашата със бренди недовършена.