Какво, като събираш в шепи мирогледа ми!
Какво, като със здрач ме приковаваш!
Аз нямам поривност в очите си
и вече си ми безразличен.
Не ме накара да съм чувственост,
а толкоз жар разлива се във вените,
не ме докосна с безметежност
и вече няма пътища във хоризонта ми.
Боли ме!
От толкоз ежедневност във клепачите
сърцето се научи да притихва с отегчение.
Горчи ми!
От всичките кафета със самотност
и чашата със бренди недовършена.
© Полина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
