7 дек. 2013 г., 21:02

Днес

520 0 0

                                                                       ДНЕС 

 

                                                        Колко празен е градът

                                                        с неговата гола пустота,

                                                        като сянка е димът -

                                                        черен като въглен сред снега...

 

                                                       Стъпки има във калта,

                                                       набраздени от мътна вода,

                                                       куче лае по кола,

                                                       гарван грачи насред нищета...

                  

                                                       Улици превиват се,

                                                       сочещи различни посоки,

                                                       люде отминават се,

                                                       всички са в своите окопи...

 

                                                       Влакът спира хода си,

                                                       скърцат железата нажежени,

                                                       сгъстява се мъглата,

                                                       вятър вее скритата печал...

       

                                                       Блокове издигат се,

                                                       безкръвни ледени гиганти,

                                                       че ръката човешка

                                                       нечовешки зидала ги е...

 

                                                       Реката криволичи,

                                                       разливаща се сред нивята,

                                                       тя е монотонна вада,

                                                       пълзяща змия във нищетата...

                                                                 

 

 

 

                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодор Язовалийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...