7.12.2013 г., 21:02

Днес

516 0 0

                                                                       ДНЕС 

 

                                                        Колко празен е градът

                                                        с неговата гола пустота,

                                                        като сянка е димът -

                                                        черен като въглен сред снега...

 

                                                       Стъпки има във калта,

                                                       набраздени от мътна вода,

                                                       куче лае по кола,

                                                       гарван грачи насред нищета...

                  

                                                       Улици превиват се,

                                                       сочещи различни посоки,

                                                       люде отминават се,

                                                       всички са в своите окопи...

 

                                                       Влакът спира хода си,

                                                       скърцат железата нажежени,

                                                       сгъстява се мъглата,

                                                       вятър вее скритата печал...

       

                                                       Блокове издигат се,

                                                       безкръвни ледени гиганти,

                                                       че ръката човешка

                                                       нечовешки зидала ги е...

 

                                                       Реката криволичи,

                                                       разливаща се сред нивята,

                                                       тя е монотонна вада,

                                                       пълзяща змия във нищетата...

                                                                 

 

 

 

                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Язовалийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...