ДНЕС 

                                                        Колко празен е градът

                                                        с неговата гола пустота,

                                                        като сянка е димът -

                                                        черен като въглен сред снега...

                                                       Стъпки има във калта,

                                                       набраздени от мътна вода,

                                                       куче лае по кола,

                                                       гарван грачи насред нищета...

                                                       Улици превиват се,

                                                       сочещи различни посоки,

                                                       люде отминават се,

                                                       всички са в своите окопи...

                                                       Влакът спира хода си,

                                                       скърцат железата нажежени,

                                                       сгъстява се мъглата,

                                                       вятър вее скритата печал...

                                                       Блокове издигат се,

                                                       безкръвни ледени гиганти,

                                                       че ръката човешка

                                                       нечовешки зидала ги е...

                                                       Реката криволичи,

                                                       разливаща се сред нивята,

                                                       тя е монотонна вада,

                                                       пълзяща змия във нищетата...