7 dic 2013, 21:02

Днес

  Poesía » Otra
517 0 0

                                                                       ДНЕС 

 

                                                        Колко празен е градът

                                                        с неговата гола пустота,

                                                        като сянка е димът -

                                                        черен като въглен сред снега...

 

                                                       Стъпки има във калта,

                                                       набраздени от мътна вода,

                                                       куче лае по кола,

                                                       гарван грачи насред нищета...

                  

                                                       Улици превиват се,

                                                       сочещи различни посоки,

                                                       люде отминават се,

                                                       всички са в своите окопи...

 

                                                       Влакът спира хода си,

                                                       скърцат железата нажежени,

                                                       сгъстява се мъглата,

                                                       вятър вее скритата печал...

       

                                                       Блокове издигат се,

                                                       безкръвни ледени гиганти,

                                                       че ръката човешка

                                                       нечовешки зидала ги е...

 

                                                       Реката криволичи,

                                                       разливаща се сред нивята,

                                                       тя е монотонна вада,

                                                       пълзяща змия във нищетата...

                                                                 

 

 

 

                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодор Язовалийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...