5 июн. 2016 г., 00:10

Днес и сега 

  Поэзия » Любовная
363 1 3

 

Огън ли пак любовта в мен подклажда,
рови в жарта от забравена страст?
Малкото птиче в паун ли преражда,
кръгъл светлик се усмихва без глас?

 

Ято от чувства отново долита,
дълго кръжи и целува нощта,
спуска се ниско и тихо ме пита:
„Помниш ли още нощта под дъжда?

 

Топлия дъжд от звездите, целувките,
шепота нежен, разкъсал дъха...?          
Помниш ли вятъра, вдигнал преструвките,
белия бряг, запечатал смеха...?”

 

Тя, любовта е по-жива от всякога,
пее в кръвта и в очите гори....
Няма преди, нито беше и някога,
Има сега, има днес и ЛЮБИ!

 

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??