Днес и сега
Огън ли пак любовта в мен подклажда,
рови в жарта от забравена страст?
Малкото птиче в паун ли преражда,
кръгъл светлик се усмихва без глас?
Ято от чувства отново долита,
дълго кръжи и целува нощта,
спуска се ниско и тихо ме пита:
„Помниш ли още нощта под дъжда?
Топлия дъжд от звездите, целувките,
шепота нежен, разкъсал дъха...?
Помниш ли вятъра, вдигнал преструвките,
белия бряг, запечатал смеха...?”
Тя, любовта е по-жива от всякога,
пее в кръвта и в очите гори....
Няма преди, нито беше и някога,
Има сега, има днес и ЛЮБИ!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
