12 янв. 2005 г., 08:00

Днес рисувам

1.1K 0 4
Днес рисувам любов...
Малка, нежна и истинска,
а платното - живота суров,
заболял от интриги измислени.

Днес рисувам мечти
споделени само в сънища,
а палитрата с радост блести
в ръце изподрани от тръните.

Днес рисувам надежда...
Светлина преборила мрака,
а боите сами се подреждат
в картината ми...
                            Очакване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Пепина!
    Знаеш ли, липсват ми коментарите ти от типа: - Можеш още Имаш и по добри стихове... Мисля, че тук би могло да бъде така
    Какво може да отговори човек на:- Прекрасно! Поздрави! - освен само с благодаря!
    Усмих
  • Благодаря, Мария!
    Радвам се, че ти е харесало моето стихче!
  • Прекрасно! Поздравления!
  • Много добре казано!Браво 6!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...