12.01.2005 г., 8:00

Днес рисувам

1.1K 0 4
Днес рисувам любов...
Малка, нежна и истинска,
а платното - живота суров,
заболял от интриги измислени.

Днес рисувам мечти
споделени само в сънища,
а палитрата с радост блести
в ръце изподрани от тръните.

Днес рисувам надежда...
Светлина преборила мрака,
а боите сами се подреждат
в картината ми...
                            Очакване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пепина!
    Знаеш ли, липсват ми коментарите ти от типа: - Можеш още Имаш и по добри стихове... Мисля, че тук би могло да бъде така
    Какво може да отговори човек на:- Прекрасно! Поздрави! - освен само с благодаря!
    Усмих
  • Благодаря, Мария!
    Радвам се, че ти е харесало моето стихче!
  • Прекрасно! Поздравления!
  • Много добре казано!Браво 6!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...