Нека си призная - много се зарадвах!
Моят чичо каже ли - цепи като с брадва
мъжката му дума. Значи са решили
с баба да живеят! Двама са скроили
те съдбата своя. Тъй щастлив съм вече!
Детският сценарий на едно човече,
дето беладжия всички го наричат,
ги събра и чувствам те че се обичат!
Докато от тези мисли засиява
моята душица - мама приближава
и в леглого иска тя да ме прегърне.
Аз очи отварям. - Мите, ще се върна ...