Дневникът на един млад беладжия - 27
Нека си призная - много се зарадвах!
Моят чичо каже ли - цепи като с брадва
мъжката му дума. Значи са решили
с баба да живеят! Двама са скроили
те съдбата своя. Тъй щастлив съм вече!
Детският сценарий на едно човече,
дето беладжия всички го наричат,
ги събра и чувствам те че се обичат!
Докато от тези мисли засиява
моята душица - мама приближава
и в леглого иска тя да ме прегърне.
Аз очи отварям. - Мите, ще се върна
може би към седем, вече закъснявам!
Ти хапни, парички тука ти оставям
нещо да си купиш - сладолед, бомбони!
Тръгвам, че отново автобус ще гоня!
Мъчно пак ми става, че ще съм самичък.
Може пък да звънна аз на моя чичо,
с тортичка във мола той да ме гощава.
Но след час звъни ми Мери: - Мите, ставай
ти и приготви се. С Ваньо сме решили
днеска да ти купим всичко, рожбо мила,
дето ученикът трябва да си има!
- Аз готов съв вече, бабичко любима! -
викам в телефона, пощурял от радост.
Мери сякаш кара втората си младост
и дори не мога аз да я позная.
С най-добрата баба аз ще съм накрая!
Времето минава и нетърпелив съм.
На една бележка вече съм написал
всичко, за което сетих се до тука.
Мери във дома ни влиза без да чука,
че звънецът - мама каза - развален е.
- Станал си? Чудесно! Тръгваш ли със мене? -
баба ми ме пита със усмивка блага.
Чувствам как ми става радостно и драго
и ръце протягам аз да я прегърна.
- Хапна ли? Ще сготвя после, щом се върнем.
Чичо чака долу, спрял кола пред входа,
сложил на седалките по последна мода
новички възглавнички пухени и меки.
Знаете и вие - има вкус човекът!
В близката книжарница влизам аз със свита.
- Имаш ли си раница? - чичо Ваньо пита.
- Имам, но е малка и поизбеляла...
- Значи, свойта песен вече е изпяла! -
той категорично казуса решава.
- Смятам ти че нова, момко, заслужаваш!
- Искам едноцветна с малка катарама.
Бебешки са тези! Тук от мойте няма...
- Лесно ще намерим, магазини - много!
Успокой се, няма място за тревога!
Качвай се в колата, другаде ще идем
и модели нови с тебе там ще видим.
Казвам ви - избрах си раница прекрасна
с няколко прегради! Няма да е тясна
скицник като сложа или пък екипа.
Сякаш е съкровище! Аз с възторг я пипам!
После със тетрадки новички я пълня.
Всичко аз от списъка вече съм изпълнил.
- Искам маратонки, Ваньо, да му вземем.
Имаше, но малки станаха, проблемни.
Чичо ни повежда към една витрина.
Изборът голям е. Аз харесвам сини,
дето отражател имат на петата.
Вече ще завиждат и на мен децата!
- Хайде да си вземем пици и се спреме.
Време за обяд е, трябва да ядеме! -
чичо ни предлага и на маса сяда.
- Пасти на промоция има тук във сряда -
казвам боязливо, сочейки табелка.
- После ще си вземеш ти от тази лелка -
чичо с глас гальовен ме успокоява.
- Нашето юначе радост заслужава!
Няма да ви казвам колко се заситих.
Пицата изядох, тортата опитах,
но накрая с Мери си я разделихме.
И щастливи бяхме, и се веселихме!
Вечерта на мама този ден разказах.
Новите покупки с радост и показах
и заспах доволен преди филма даже.
Вече знам, че кой каквото ще да каже,
ако нещо много силно си желаеш,
с мисли ти го викаш, пътя му чертаеш!
Следва:....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
