26 февр. 2021 г., 07:44

Дневникът на (НЕ!)беладжията -10 

  Поэзия » Для детей
515 3 14

Спя на старинно легло със пружина.

Тука възглавките са с перушина.

Няма завивчици олекотени.

Стар е юрганът и обзцветен е,

но затова пък заспивам веднага.

Баба е станала. Аз се протягам.

Стъпил на чергите - стигам тавана.

Знам, че старицата още отрано

нещо замесила е за закуска.

Музика яка в слушалките пускам

и, замечтан, се замислям за Таня.

В къщата Вайбър и интернет няма.

Нашата връзка ще е с телефона.

Даже и той е проблемен в района.

Баба ми Койна готова е вече.

- Стана ли, момко? - облякла елече

в хладната сутрин, старицата пита.

- Хайде, измий си набързо очите

и да си хапнем от бухтите пресни.

Мисля, че станаха просто чудесни!

Аз не подлагам това на съмнение.

Зная отдавна и имам си мнение,

че чудеса със ръцете си прави.

Спомени вкусни у мен ще остави

тази женица, години натрупала.

Бухтичка топла с ръката разчупил,

бързо потапям във купичка с мед.

Баба говори ми: - Имам съсед,

кошери често си слага за паша

точно до горната нивичка наша,

дето бостан беше, помниш ли, сине?

Винаги, щом покрай къщата мине,

носи бурканите пълни и вика:

"Хубава дума и мед за старика

стигат му той до стоте да живее!"

Вадя парички да плащам - той:"Неее!"-

бута ръката ми и ме прегръща.

Имам медец аз, но празна е къщата.

Тези стени все мълчат, не говорят.

Малко останаха в селото хората...

Хапката беше уж с мед, а нагарча ми.

Леко прокашлям се, да не заплача,

че съм със цяла глава над жената...

После отивам да видя козата

с нейните яренца - бяло и сивичко.

Вече разбрал съм от баба, че дивичко

второто е, но добре че пък суче.

Стискам шишето, не съм се отучил

аз да им давам млеко с биберона.

Лесно това е. А там, под заслона

баба дървата за огрев е сложила.

Но да ги цепи старицата - може ли?

Стига ѝ дето животните гледа.

Виждам, че все по е немощна, бледа

става, снагата напред се навежда,

а пък видът ѝ болнав ми изглежда.

И затова - нямам време за чакане.

Докато падне довечера мрака,

всички дърва ще са вече нацепени.

Трябва помощник да види тя в мене!

Опитност нямам, но имам желание.

Мисля - това е добро основание

аз да докажа пред баба ми Койна

колко съм силен внук и отговорен.

Брадвата вдигнал съм, но е неточен

ударът или пък не е наточена

и не улучвам дървото в средата.

- Е, запознахте се вече! - жената

леко избутва ме да ми покаже.

Слаба е, болна и немощна даже,

но е спокоен и точен замахът ѝ.

- Виждаш ли? Леко разтваряш краката си

и се прицелваш в дървото пред тебе.

Силички нямам аз и разтрепервам се

още след първите удари, Мите.

Бързо задъхвам се, а пред очите

почват и кръгове да ми играят.

- Днеска съм тук и, дори да не зная,

ще се науча и ще ги нацепя.

Ти, ако слабост си вече усетила,

бързо прибирай се в къщата, бабо!

Тя ме поглежда, усмихва се слабо

и с нестабилна походка се скрива.

- Как ли си, бабичко мила, ти жива? -

чувам, проплаква сърцето във мене.

После изпъвам ръце и колене

и продължавам на труд да се уча.

Вежен, наблизо приклекнал, е кучето

дето ме гледа все още старателно.

- Днес ще приключа с това! Обезателно! -

казвам на него аз и продължавам -

Дума по мъжки, приятел, ти давам!

 

Следва:....

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благослов е всяка твоя дума, Бени!🤗 Благодаря ти!💖 И нека винаги доброто те намира!💟
  • Марийче, потопих се в чудния свят на твоята изящна поезия, пълен с любов, доброта, човечност... Благодаря ти за удоволствието, скъпа! Бъди благословена!
  • Трудът ни учи на много неща, дори и на това да бъдем Човеци! Здравей, Гош, радвам се да те видя! Поздрав и от мен!
  • Колко кубици дърва съм нацепил...
    Сега се сетих и за това тук.
    Поздравявам те.
  • Момичета мили, чувствам се чудесно след вашите споделени в коментарите мисли! Ще поздравя Митето, Пепи! Той ме е задърпал пак да сядам и пиша под диктовка Дневника му!😃 Защото и Надя, и Роси чакат нова порция сладки, вкусни спомени!💖🤗💟 Хубав и вдъхновяващ да е денят ви! 🌹
  • Предай моите поздрави на Митето!
  • Умиротвори ме Митето, Марийче. Мед, бухтички, пращящи в печката цепеници... Пренесе ме в друг свят. Благодаря!
  • Винаги когато чета поредицата нахлуват "вкусни " спомени! Приятно е да се върнеш там където са те обичали и са ти давали топлина - пък било то само в спомените! Благодаря, Мария! ❤
  • ... а аз, докато пиша! И ми е така хубаво, когато знам, че предавам това чувство и на другите, Дейка!💖
  • Благодаря ти, Мари! Сякаш съм на годините на Митето, докато чета...
  • Внесе светлина в душата ми, Светличка!💟 Винаги ме даряваш с добра дума и желание да продължа да творя! Нека е вдъхновяващ денят ти, скъпа! Целувам те!💋🤗💖
  • Когато не е прекъсната връзката между поколенията и в порастването на младежа имат "пръст" и златните баби, по друг начин се оформя характерът.☺
    Рисувай, Мария!
  • Мини, радвам се, че ти посрещна
    днешната история с Митето!😃 На добро е, ще ѝ донесеш късмет, вярвам го!
  • Хем вълнуващо, хем поучително и много умилително, натъжих се ,но така ми става винаги,като се впусна в спомени, благодаря ти, Мария!
Предложения
: ??:??